Виртуален COM порт при USB принтери

от Wiki

Версия от 12:23, 1 ноември 2017 на Marketing (Беседа | приноси)
(разл) ←По-стара версия | преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия→ (разл)
Направо към: навигация, търсене

С развитието на технологиите се развиват и периферните устройства. Все повече крайни устройства изоставят остарялата RSR232 връзка и преминават към новите USB конектори и стандарти. Процесът е логичен и води до известни промени в използваната технология за обмен на данни. Принципите на новата технология са аналогични, като има известни особености при настройката на устройствата и избора на съответен COM порт.

Съдържание

Основи на технологията

Основната част от новите устройства използват емулация на COM порт чрез стандартна USB връзка. По отношение на хардуера това представлява съответен чип и драйвер, които управляват USB устройството чрез добавен (виртуален) COM порт. За софтуера това е практически невидимо, защото новият COM порт има същите свойства както и при реален апаратен COM порт. Драйверът транслира информацията от виртуалния COM порт и тя се предава по новия USB интерфейс. Всичко това прави настройката лесна, бърза и аналогична на стандартната настройка на системата.

Виртуален COM порт

Виртуалният COM порт се инсталира чрез добавяне на съответен индивидуален драйвер в операционната система. Този COM порт съществува единствено когато устройството е включено и работоспособно. Процедурата за създаване на виртуалния COM порт е следната:

  1. Устройството се включва към компютъра за първи път;
  2. Операционната система го определя и автоматично се опитва да инсталира подходящ драйвер;
  3. В зависимост от резултата може да се изисква посочването на допълнителен драйвер за управление на устройството. Драйверът трябва да е предназначен за виртуален COM порт;
  4. При инсталиране на драйвера се добавя нов COM порт, който съответства на новото устройство.

След изпълнението на тази процедура е наличен нов, виртуален COM порт. Именно този порт осигурява връзката между приложния софтуер и апарата.
В редки случаи съществуват няколко различни драйвера. За да се използва настоящата технология, е важно да се инсталира точно драйвера за виртуален COM.

Масови USB-2-COM преходници

Частен случай на виртуален COM порт са преходниците от USB към COM. Те работят точно по същия принцип, както е описано в настоящата статия, но са отделно устройство в собствен корпус. Най-често срещаните преходници са:

  • Серия Aten;
  • Серия Prolific;
  • Серия Manhattan.

Настройката им не се отличава от настройката на устройство с вграден USB интерфейс. Тяхната задача е да „преведат“ USB комуникацията до по-стария COM порт и да направят възможна връзката с новите интерфейси.
Трябва да се обърне внимание, че преходниците не винаги поддържат всички хардуерни сигнали (не всички кабели на конектора са свързани), което понякога прави невъзможна работата на реалното устройство през преходник. В този случай трябва да се използва реален COM порт.

Настройка на софтуера

Реалната настройка на софтуера по нищо не се различава от настройката на стандартно RS232 устройство. Разликата е в това, че се избира виртуален COM порт, а не реален такъв. Софтуерът работи без да може да определи вида на COM порта.
Особеност е това, че виртуалният COM съществува само когато устройството е включено, тоест ако устройството липсва или е изключено, неговият COM порт е невидим за приложната програма. Това е важно, защото ако устройството се настрои, след това се изключи и се активира настройката, тя ще указва несъществуващ COM порт и програмата може да изведе грешка.
Понякога се случва виртуалният COM порт да работи на произволна скорост, тоест не е от значение какво се избира за скорост на обмена в настройката на продукта. Тъй като USB драйверът емулира предаването на данните, то скоростта на обмен не е от значение и всяка скорост е подходяща.

Режими на съвместимост

Както беше споменато, USB устройството добавя допълнителен COM порт към системата. В повечето от случаите това е стандартното поведение на връзката между операционната система и USB устройството, но има и изключения. Изключенията са специализирани устройства, които могат да работят по няколко различни технологии. В този случай е важно да се избере режим на „съвместимост“, при който се създава виртуалния COM порт. Точно този режим е предмет на настоящата статия. Другите режими на работа не са стандартни и изискват специално програмиране за всяко устройство. При тези режими не се създава COM порт и настоящата технология не може да се използва.

Изключения

Много рядко съществуват изключения от посочения принцип на действие. При някои устройства производителят е решил, че не е необходима и следователно не съществува емулация на COM порт. В този случай обменът се извършва на ниво HID интерфейс на USB порта. Ако устройството е от този тип, то неговото добавяне към системата изисква създаване на индивидуални драйвери за това устройство и изменение на програмата. За щастие такива устройства са рядкост и не са особено популярни сред водещите производители.

Изводи

Настройката на новите устройства, работещи чрез USB портове, не е сложна и изисква поставяне на допълнителен драйвер. След това настройката следва стандартните принципи, без разлика в класическите параметри.
При всяко индивидуално устройство трябва да се прегледа документацията и да се определи правилния драйвер. Практиката показва, че почти не съществува компания, която да не поддържа този механизъм за обмен на данни, като де факто това е най-правилният начин за връзка с периферните устройства. За специалистите единствено следва да конфигурират системата правилно и да я настроят да работи с виртуалния COM порт.

Полезни връзки

Лични инструменти